Полиране

Полирпастите са съединения от абразив и восък/мазнина. Едрината на абразива варира, подобно на шкурките.
Най-често полир пастите са под формата на блок, с различни размери, обикновено в разфасовки около 1 кг.
Няма стандартни инструкции, които да се предоставят от производителите, за точното прилагане на полирпастите, затова полирането, изисква големи познания, опит и квалификация. Полирането е „вишият пилотаж” при финишната обработка на неръждаема стомана. За постигането на добър резултат, трябва да се вземат предвид следните променливи и комбинацията им– инструмент за полиране/обороти, мощност/, полирпаста, парцал.
Въпреки това има основни спецификации и правила, в зависимост от материала, който трябва да се полира – стъкло, пластмаса, метал.

Има над 8000 различни парцала за полиране в завидимост от материала, от който са изработени, начина му на закрепване, шарката, диаметъра и начина му на употреба. Най-общо, колкото по-мек става парцала, толкова финиша и блясъка при полиране е по-добър.

Парцали със сезал

Полирането е процес на създаване на гладка и лъскава повърхност, чрез триене или с помощта на химическо въздействие, след което се постига повърхност с значително огледално отражение. При обработката на неръждаема стомана полирането намира широко прилижение при изделия с високи хигиенни изисквания (напр. ХВП и фармацефтична промишленост). Полирането също дава много добър декоративен финиш и често се използва като крайна обработка на парапети от неръждаема стомана.

Полирането е заключителна операция при обработката на неръждаема стомана и има за цел окончателно оформление на материала.
Електохимичното полиране се прилага, чрез анодна обработка в подходящи електролити и условия, в резултат на което се получава гладка и блестяща повърхност с висока отразителна способност. Обикновено се прилага след механично полиране, тъй като само с електрополиране не е възможно да се отстранят драскотините по повърхността на метала.